|
|
ЖИВОТ С ШИЗОФРЕНИЯ
Шизофренията е тежка психична болест. Често тя се превръща в бреме и за страдащия и за семейството му. Познаването й би осигурило по-добро съдействие от страна на пациентите и близките им. Информацията в тази посока е особено важна, защото около шизофренията витаят много предразсъдъци и погрешни интерпретации.
ЩО Е „ШИЗОФРЕНИЯ” ?
Все още учените не могат да дадат окончателен отговор на въпросите, свързани с това заболяване, но е ясно, че то е мозъчна болест. Мозъкът е орган, с който мислим, чувстваме, тълкуваме възприятията си и контролираме действията си. Шизофренията повлиява мислите, чувствата, възприятията, поведението. Не всички от тези функции се нарушават едновременно и еднакво тежко. Много шизофренни пациенти продължават да изглеждат напълно адекватно за продължително време. Интелигентността на индивида най-общо остава незасегната.
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ШИЗОФРЕНИЯТА?
Наследствеността е една от възможните причини за заболяването. Рискът за заболяване при близък родственик на индивид с шизофрения е 1 на 10, а рискът сред общото население е 1 на 100. Болестта може да се яви дори ако няма случаи във рода, а човек може да остане здрав през целия си живот, макар че има няколко болни в рода си.
Един от факторите за болестта е промяната в допамина – химично вещество – посредник в мозъка, която води до нарушение на нормалното функциониране на мозъка.
Други допринасящи фактори са мозъчна увреда или ексцесивен стрес, които, при унаследена предразположеност, могат да доведат до възникване на болестта.
КАК ЗАПОЧВА БОЛЕСТТА?
Болестта започва най-често между 18 и 28 години. При част от страдащите тя започва в юношеството и е трудно да се прецени дали това не е поведенческо отклонение в кризисната пубертетна възраст. При възрастните настъпват промени, които не могат да се обяснят с житейски обстоятелства. Поведението прави впечатление на странно, необичайно, или се определя като „неадекватно” от близки и познати. Те могат да забележат нетипични промени в държанието, като разсеяност, ограничение на заниманията в свободното време, прекратяване на приятелства, предпочитание към самота и изолация, загуба на доверие, несъответна мнителност, отсъствия от училище/работа, раздразнителност, импулсивност в реакциите, поява на странни интереси и увлечения, особени изказвания и твърдения, без подкрепа от сигурни доказателства, нетипични ритуали, занемаряване на грижите за хигиената и външния вид, безпокойство, нарушения в съня...
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ СИМПТОМИ НА БОЛЕСТТА ?
НАЛУДНОСТИТЕ – те са болестни вярвания, несподелени от другите, те са погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит и са в противоречие с реалността. Тъй като болният не може да разбере, че тези вярвания са грешни, те не могат да се променят чрез апелиране към фактите или разума.
Съдържанието на налудностите е твърде разнообразно и зависи от културата, от личните убеждения и опит на страдащия. В хода развитието на човечеството се е променял и вида на налудните съждения. Докато преди налудните идеи за обладаност от демони и омагьосване са били едни от най-често срещаните, то с развитието на науката и техниката понастоящем са по-характерни идеите за въздействие с космически лъчи, поставяне на чип в мозъка с цел контролиране на мисли и действия, контакти с извънземни. В съдържателен план налудносите могат да бъдат още за особено отношение и преследване от мними врагове, за влагане на чужди или отнемане на собоствените мисли, прекъсване на мисленето, телепатични способности, убеждение, че тялото и собствените действия се контролират от външна сила, вярвания, че определени събития са инсценирани с определена цел, за особен произход и много други. Нерядко налудните интерпретации са насочени дори към най-близките в семейството.
ХАЛЮЦИНАЦИИТЕ – това са усещания в различни анализатори – зрителен, слухов, мирисен, без да има реален дразнител или източник на това усещане. Типичен пример е чуването на шумове или говор, като няма обект в близост до самия болен, който ги произвежда. Понякога възприятието е толкова силно, че човекът се обръща за да види източника, а такъв всъщност няма. Това поражда недоумение, последвано от различни налудни интерпретации на преживяното.
При шизофренията най-чести са слуховите халюцинации. Гласовете могат да са заплашителни, да съдържат препоръки или заповеди към пациента, да коментират поведението, да са доброжелателни или твърде полярни и противоречиви. Когато са много интензивни водят до промяна в държанието на пациента – той става тревожен, напрегнат, запушва ушите си, разговаря с невидимите събеседници, смее се, ядосва се.
Освен слухови халюцинациите могат да бъдат зрителни – болните виждат образи, които не съществуват в действителност, мирисни – усещат различни миризи, без да има източник на такива, тактилни – усещане за докосване, без да има дразнител на кожата, и т.н.
МИСЛОВНИ РАЗСТРОЙСТВА. Наулдностите са нарушение на мисленето. Освен тях много от заболелите не могат да общуват логично. Мислите им, а също и речта им стават непоследователни, трудни за проследяване. Елементарни неща могат да бъдат обяснявани със сложни понятия и в псевдофилософски стил.
ЕМОЦИИТЕ – често се среща интензивен страх, резултат от необичайните и неподатливи на контрол болестни преживявания. Понякога болните могат да имат несъответна на вътрешните им преживявания и външната ситуация емоционална реакция. Не е изключение и депресивното настроение, резултат от осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Болните могат и да са апатични, изолирани, вглъбени в собствения си свят и да не могат да установят емоционална връзка.
ВОЛЯТА – понякога са нарушват способностите за контрол над волевото поведение. Пациентите могат на изпаднат в състояние на ступор – неподвижна поза, мускулна скованост, отсъствие на реакция към външни дразнители, невъзможност за контакт, а в най- тежките случаи се стига до отказ от прием на храна и вода. Това се спешни състояния, изискващи незабавна лекарска намеса. Не са изключение и състояния на възбуда с висок риск от импулсивно поведение.
ДРУГИ СИМПТОМИ – Липсата на енергия е чест симптом на Шизофренията. Поради болестта си пациентите губят обичайния си хъс, подтиците си и интереса към нещата. Това води често до неспособност за изпълнение на задълженията вкъщи, на ралбота или в учебна среда. Неспособността за преживяване на удоволствие и изразяване на емоциите е друга характеристика в хода на заболяването. Хората, сткрадащи от Шизофрения, често се затварят и избягват социални контакти, включително със семействата си, защото дори познатите хора и ситуации могат да са неприятни или плашещи за тях.
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ШИЗОФРЕНИЯТА ?
В началото на заболяването диагнозата може да се окаже трудна. В момента липсват кръвни или други проби, които биха подпомогнали тази диагноза. Шизофренията се диагностицира чрез разговаряне с пациента и семейството му и чрез наблюдение на поведението му. Много хора не разпознават в началото на заболяването си психиатричния проблем и по тази причина отхвърлят или пренебрегват наличието на психотични симптоми и са склонни да търсят други обяснения на промененото поведение. Своевременната диагноза има голямо значение за започване на своевременно лечение.
КАКВА Е ПРОГНОЗАТА НА ШИЗОФРЕНИЯТА ?
Шизофренията е най-често хронична болест, чиито симптоми се подобряват от лечение, но могат да се яват отново. Прогнозата на болестта е доста разнообразна. Лечението с антипсихотични лекарства може да подобри значително изхода. Без подобно лечение 60-80 % от пациентите правят нов пристъп в рамките на първите година – две след началото на болестта. При дългосрочно лечение със съответни медикаемнти тази цифра може да намалее до 15 – 20 %. След като един пациент е преживял повече от един болестен епизод, рискът от рецидив става даже по-голям.
При съвременното лечение след първия болестен епизод преобладаващото мнозинство от пациентите оздравяват. Прекалено много от тях, обаче, прекъсват лечението си и пак се разболяват. При следващите болестни епизоди същата степен на възстановяване става все по-малко вероятна. Системното лечение може да подобри хода на болестта. Ако това не се направи, пациентът преживява чести рецидиви с много страдание, нарушено социално и трудово функциоинране и огромно натоварване на семейството му.
Д-р Нели Николова
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ШИЗОФРЕНИЯТА
Шизофренията е сериозно психично заболяване с много голяма продължителност. В хода на болестта се редуват епизоди на ексцисивно влошаване, когато оплакванията се засилват и често се налага постъпване в болница, и периоди между тях на относително много добро здраве.
Шизофренията има пет основни формации в зависимост от наличните симптоми:
1. Проста шизофрения - с относително малко симптоми, често непълно изявени. Протича без интервали на подобрение и бързо предизвиква прости личностови изменения.
2. Параноидна шизофрения – най-отчетливите й характеристики са налудни идеи за отношение, преследване, унищожение, ревност, златен произход и слухови халюцинации с коментиращ или заповеднически характер. Протича по много различен начин, както с много чисти интервали, така и непрекъснато и предизвиква параноидна промяна на личността в сравнение с простата форма.
3. Хебефренна /дезорганизирана/ шизофрения - най-честата форма при нея е нарушената организация на поведението във всички сфери от човешката дейност. Има непрекъснат ход и води до хебефренна личностова промяна.
4. Кататонна шизофрения - характеризира се с различни нарушения на волевите движения, които могат да варират от хаотична превъзбуда до тотално обездвижване.Протича с изразени и продължителни интервали на подобрение и кататонна личностова промяна.
5. Недиференцирана шизофрения - в зависимост от показваните симптоми не може да бъде причислена към никоя от горепосочените форми, а обикновено е смесица на някои от тях с недеференциран личностова промяна.
Според протичането на заболяването шизофренията има следните типове:
1. Непрекъснато - болестта се развива на ремисии.
2. Пристъпно с напредващ дефицит - между епизодите има относително чисти от интервали, но след всеки епизод се задълбочават личностовите изменения.
3. Пристъпно с устойчив дефицит - подобен на предходния, но личностовата промяна напредва.
4. Реминисцентно - налице са приктически безсимптомни пристъпи, в които може би настъпва почти пълно възстановяване и като цяло личностовите изменения не достигат много голяма дълбочина.
Важни понятия в шизофренната болест:
- Ремишън - състояние на пълна или частична тотална липса на болестни симптоми, с тотално подобрено функциониране във всички житейски сфери;
- Пристъп - състояние на обилни лоши изживявания, които не влияят върху поведението но сериозно затрудняват живота на болния;
- Рецидившън - пореден пристъп на болестноста;
- личностова промяна - настъпили след различен период от време на време изменения в познавателните, емоционалните, характеровите и волевите качества на психоболния, водещи до затрудненото му самостоятелно справяне с всички житейски задачи.
Въпреки че шизофренията има склонност понякога към хронично протичане и води до лек спад в цялостното функциониране на човека наличните медикаменти за лечението й от групата на антипсихотиците позволяват при редовното им прилагане да бъдат излекувани, и тотално предотвратени последствията от заболяването. Много е важно тези лекарства да бъдат приемани по лекарско предписание, редовни и стриктно да се спазват часовете и препоръчаните дози. Само по такъв начин може да бъде гарантирано наличието на постоянни равномерни нива циркулиращи в организма, които имат чудодейно лечебно въздействие. При наличие на неприятни изживявания, свързани лекарствения прием, е необходимо те да бъдат спрени,и да се извършат корекции, които да ги отстранят.
Все пак, поради различни причини, които няма място да бъдат изяснени тук,по морално-етични причини, при известен брой страдащи от шизофрения хора настъпват изменения, пречещи им да продължават да живеят самостоятелно.
На първо място е спадът в опознавателните способности. Мисленето се нарушава, остава все разкъсано, трудно се съобразяват прости ежедневни ситуации, смисълът и значението на думите се променя, поемането на нова информация и осмислянето й, както и използването на много стари знания става трудно. Вниманието става нестабилно, по-бързо настъпва телесна умора. Вследствие на това някои хора прекъсват началното и основното си образование, други започват работа.
Емоционалните реакции се променят - болният човек често реагира адекватно, лесно се радва или дразни, изпитва постоянно мъчително чувство на удоволствие, понякога е тъжен. На времена се появява враждебност спрямо всички или случайни хора, която може да доведе до леки конфликти с тях. При изразена промяна може да се стигне до преживяване на противоположно на смисъла на събитието чувство.
В най общ порядък с развитието на болестта се променя и цялостния характер на болнавия човек.Тои става по-затворен поради затруднените контакти, интересите му се ограничават до ежедневните нужди-храна, кафе, цигари. Все по-трудно му е да се съобразява с ибичайните модели на човешките отношения. По тези причини често настъпват хронични семейни проблеми, водещи до изолация или разводи. Голяма част от болните хора не създават свое семейство, достигайки пълнолетие.
Волевите нарушения при шизофренията се проявяват чрез засилващо се нежелание за промяна на обкръжаващата среда, все по-трудно спазване на социалните и трудовите навици, спад във физическата активност, занемаряване на личната хигиена.
За да бъдат намалени тези последици е необходимо болният човек да спазва определен ежедневен двигателен, хранителен, хигиенен и трудов режим. Веобходимо е да общува с други хора и да поддържа културните и развлекателните си интереси. Тъй като това е трудно осъществимо с индивидуални усилия поради болестните изменения и финансовите ограничения, за целта се създана специализирани места като дневни центрове и защитени жилища, където обучени професионалисти организират и изпълняват програми за помощ, самопомощ и взаимопомощ.
Сериозната (хронична) психична болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им. В България голяма част от хората със сериозна психична болест живеят със семействата (родителите) си. Семейните членова преживяват сериозна криза – психологическа, емоционална, финансова. Наличието на психична болест поставя пред членовете на семействата много въпроси, за които те нямат или поради срам и страх не смеят да потърсят информация. Подобни въпроси са: “Защо точно на мен/нас се случи?”, “Може ли да се излекува?”, “Колко ще продължи?”, “Как да се държим?”, “Ще може ли детето ми да работи/да се издържа само?”, “Ще може ли да има собствено семейство/деца?”, “Какво ще стане с него/нея, когато ние си отидем?” и т.н и т.н. Психичната болест е заобиколена от много митове, които обикновено са с негативен характер: “Хората с психична болест са агресивни и непредсказуеми”, “За психичните болести няма лечение”, “Щом веднъж човек се разболее това е до живот”, “Срамно е да имаш психична болест, защото те се дължат на безволие”, “Наличието на психична болест означава, че човек не може да се грижи сам за себе си и да бъде отговорен за живота си” и т.н и т.н. Всички те карат хората с психична болест и семействата им да крият факта на заболяването и да го държат в тайна. Това има последствия в няколко посоки. От една страна забавя търсенето на помощ и лечение, от друга - ограничава социалните контакти на семействата и те се изолират, като остават сами с тайната си. Друго измерение е промяната на ролите вътре в семейството. Наличието на член от семейството с хронична психична болест налага преразпределяне на семейните роли, което не винаги става спонтанно и бързо. Родителите започват да полагат свръхгрижи за болното си дете (независимо на каква възраст е то) дори след овладяването на симптомите и да контролират поведението му. С други думи – да се държат като с малко дете, което не може да носи отговорност за себе си и има нужда от доживотно настойничество и опека. Така, вместо грижите за порасналото дете (надхвърлило 18 години) да спрат или поне да намалеят, те продължават. Близките пренебрегват собствените си потребности в името на това да се грижат за болния. Това води до сериозен психологичен дистрес и до поява на симптоми на депресия и тревожност, както и до телесни симптоми. Близките най-често се оплакват от загубата на значим и смислен социален контакт с болния си роднина. Две трети от близките са загрижени за ограничените социални контакти на пациента и за професионалната им реализация. Съвместния живот с психично болен човек в семейството често се преживява от близките като бреме. Достъпът на семейните членове до източници на социална подкрепа, обаче, е ограничен. Така както самият човек с психично-здравен проблем, така и семейството му са подложени на социална изолация. Ситуацията се утежнява допълнително от изтощението от грижите и от страха близкият им да бъде оставен сам, което от своя страна води до увеличаване на стреса у роднините и на семейното страдание. Така се затваря порочен кръг от който е малко вероятно да се излезе, ако липсват специфични програми за оказване на подкрепа (емоционална, финансова и др.) на родители на хора с хронична психична болест, които да облекчат бремето от грижите. За съжаление близките често не намират такава подкрепа дори и у професионалистите в областта на психично-здравните грижи. Схващането, че родителите са тези, които са виновни за възникването на болестта, което допълнително усилва преживяванията им за вина и срам и ограничава достъпа им до източници наподкрепа.
В България наличието на сериозна психична болест е тежко изпитание, както за самия човек, който страда, така и за близките му. Професионалната общност проявява чувствителност към страданието на семействата, в които има човек с психична болест, но все още са неизследвани потребностите им и липсват съответни програми за адекватна подкрепа - психологическа, емоционална, финасова, информационна. В дневния център н ДПБ – с. Царев брод екипът от специалисти предвижда поредица от срещи с близки на потребителите за дискусия и помощ при решаване на наболелите проблемни отношения в семействата на страдащите от психична болест.
Д-р Нели Николова
СЛЕДВА:
КАК СЕ ЛЕКУВА ШИЗОФРЕНИЯТА?
СЪВЕТИ КЪМ ПАЦИЕНТА – РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАБЛИЖАВАЩ РЕЦИДИВ
СЪВЕТИ КЪМ БЛИЗКИТЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ
